http://www.gonzoverlag-shop.de/verlag-das-f%C3%BCnfte-tier/boyan-obretenov-ich-will-nicht/

Boyan Obretenov - Jula

Джула (Юлия Обретенова). Литературовед. Родена на 30 септември 1946 г., починала на 23 януари 2002 г. Завършила полска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1970 г. до смъртта си работи като филолог-специалист и научен сътрудник в Институт за литература, БАН. Автор на „Емил Манов. Литературна анкета” (Български пистел, 1985). Автор на статии за български писатели в „Речник на българската литература”,

т. 1-3 (БАН, 1975 – 1978) и „Речник по нова българска литература” (Хемус, 1994). Съставител, редактор и автор в поредицата издания на Института за литература при БАН „Периодика и литература”, т. 1-5 (1985 – 1999). Преводач на „Шопен-Жорж Санд. Писма” (Народна култура, 1985) и на пиесата „Звезди” на Агнешка Осецка (театър „София”, сезон 1981-1982).

ДЖУЛА

Сезоните на същността

Небходимо въведение

Тя се казваше Юлия. Живя в България между 1946 и 2002 г. На 19 години позна единствения в живота си мъж – съпруга си, баща на двете й деца. На 23 намери единственото в живота си място за работа – Института за литература към БАН. На първия остана вярна 36 години, на втория – 32. Отиде си на 55 години съвсем здрава. Посред бял ден, както си шеташе из къщи. Прилоша й, легна, после се усмихна, каза: „Инфарктче, а?” и отлетя. Прахът й е във Витоша, над града, който тя обичаше – да го гледа отдалеч и отвисоко.

Зелените й, малко замъглени от късогледството, очи бяха като вселенски център, към който се стремяха всички в орбитата й: приятели, колеги, роднини, случайни непознати. Стремяха се да влязат в него, защото там можеше да се сподели всичко. Не беше поклонение. Нито изповед. Беше просто споделяне. И те споделяха. В отговор получаваха разбиране. Никога съвет, напътствие, поучение. Само онова, което така неистово не можем да намерим: разбиране.

Вероятно на друго място и в друго време тя можеше да бъде Майка Тереза или Ошо. Но още по-вероятно е, че не би го поискала. Съмняваше се в мисиите, проповедите, водачеството. Стигаше й, че бе открила ключовете към разбирането и самото разбиране. Това и споделяше. Едно разбиране за всички.

х х х

В детството й имаше куче. Кучето се казваше Пенчо. Не, май прасето се казваше Пенчо. Точно така. Кучето се казваше по най-баналния начин – Джони, а прасето бе Пенчо. Oтидоха си едновременно. Не можеше да разбере защо Пенчо не може да го има по-дълго и защо Джони го прегази камион. Разбра едно: трябва да приеме това, че единият така, а другият – пак горе-долу така...

Разбра, че трябва да приема толкова, колкото и да разбира.

Приемаш.

Разбирането си е твоя вътрешна работа.

Трябва да намериш начин да се разбираш с разбирането си.

Нарича се хармония.

х х х

„Много, много се пазете да не харесате себе си, живота си и времето си и да не ги обявите за изключителни – каза Джула – Опасно е, защото и едното, и другото, и третото са вече познати. Различното е само за вас, само според вас и то до време. После разочароваа. Но няма да си признаете. И ще тънете в разочарование. До смърт. Затова гледайте на себе си като на годишно време – познато, повторимо, но винаги интересно.”

Каза още:

„Никой никого не чува. Никой никого не слуша. Никой никого не запомня. Четеното се забравя, видяното се стопява. Все едно никой не е писал, никой не е творил. Защо тогава да се мъчим да казваме?”

Така замълча Джула.

И започна да ни преподава своите уроци.

Боян Обретенов

КАКВО КАЗА, БЕЗ ДА ГОВОРИ

Неща, които могат да се окажат не само съществени, но и същност на един живот

Част І: Сняг

• Чистотата е предопределена.
• Чистотата не е дадена всекиму.
• Чистотата е вродена, което не значи, че е наследствена.
• На когото се е паднала чистотата, не мисли за нея. Носи я.
• Чистотата е като цвета на очите – различителен белег.
• Чистотата привлича.
• Чистотата въэбужда любопитството.
• Чистотата поражда съмнения.
• Чистотата разпалва желанието да бъде оцапана.
• Ако е непоклатима, чистотата стряска. Но не отблъсква.
• Чистотата събужда стремеж към подражаване.
• Няма човек, който да не се стреми към чистотата. Но всеки се чисти по своему.
• Няма всеобща чистота.
• Чистотата е без формула.
• Снегът е гол и откровен.
• Дъждът дава на Земята засищане, снегът - ласка.
• Снегът знае, че ше живее само един сезон.
• Човешката голота не е сезонна.
• Човешката голота е непреходна.
• Човешката голота е съкровена.
• Пази голотата си.
• Пази откровенията си.
• Откровенията са твоята гола същност. Не я показвай всекиму.
• Под непознат поглед и голотата, и откровенията се стопяват. Стават локва.
• Всеки е снежинка за себе си.
• Снегът като колективно явление е само оптична измама.
• Щастие е да попаднеш на подобната ти снежинка, с която едновременно да падате към неизбежното.
• Хвърлиш ли веднъж кал по някого, вече никога няма да можеш да измиеш ръцете си.
• След всички думи, с които се заливаме денононощно, и речени, и писани, остава tabula rasa– бял лист.
• Не се оставяй на езика ти да те води, нито го дръж зад зъбите – той е част от мисълта ти, не от устата.
• Събувай се преди да влезеш в разговор - като мохамеданин в храма на Неговата истина.
• Почитай всеки звук, излязъл от устата на събеседника ти – той е късче одушевена душа.
• И снегът, и човешката душа са първозданно бели.
• Душата не е нищо друго, освен структура от лесно стопяеми кристали.
• Гледай на греха като на грешка.
• Вярвай в разкаянието. Особено, когато е без думи.
• Няма прошка, нито опрощение, може да има само подадена ръка на падналия.
• Всеки има право да разбира по своему разбирането, което му се оказва.
• Презри обидата.
• Презри оскърбленията.
• Презри омразата.
• Презри калта, хвърляна по теб.
• Презри завистта.
• Презри ревността.
• Презри амбициите.
• Презри подозрението.
• Презри презрението.
• Избери обичта като пъртина в преспите.
• Не се страхувай от лавините – и те са мимолетни.
• Следвай само гласа, който те води не към хората, а през хората към теб.
• Вслушвай се в думите на другите и слушай себе си.
• Пречиствай в сърцето си всичко, което чуваш и което виждаш.
• Няма чиста съвест, има чисти пътища към постигането на съвестта.
• Всяка твоя дума трябва да бъде като току-що изкъпано бебе.
• Не плюй, не заплювай, не оплювай. И не се лигави.
• Целувай само в краен случай.
• Не се кръсти без да чувстваш, че кръстът напира в гърлото ти.
• Не от злите хора се пази, пази се от чуждите.
• Плачи само в себе си.
• Няма разлика между сълзите и снега – и от двете не остава следа.
• Пътят към рая е постлан с добри думи. Пътят към ада – също.
• Няма нужда да търсим ангела в себе си, по-добре е да смиряваме дявола.
• Гази бос през бодлите на думите.
• Превръщай всяко докосване до човека, когото обичаш, в пролет.
• Всяко утро посрещай като първа пролет, всяка вечер – като начало на зимен сън.
• Снегът никога не крещи, той шепне своята болка – опитай и ти.
• Направи сърцето си твой дом – така ще можеш да живееш навсякъде.
• Направи характера си твоя крепост – така ще можеш да допускаш до себе си всички или никого.
• Превърни любовта в състояние.
• Обичта трябва да бъде като климат.
• Няма мечти, има само кули, съградени от теб, които обичаш да наблюдаваш отдалеч, без да влизаш в тях.
• Реалността – това е светът през твоите очи.
• Очилата са средство за общуване.
• Езикът с нищо не помага на общуването.
• Езикът е рожба на отчуждението и служи на отчуждението.
• Всеки е чужденец на себе си.
• Животът не е нищо друго, освен път към сближаването със себе си.
• Житейският опит е трудов стаж от мисли и чувства.
• Настроението е най-опасният и вреден водач през всекидневието.
• Природата никога не капризничи. Тя има ясни цели и затова е педантична до прецизност.
• Няма нищо случайно в природата. А в теб?
• Не имитирай природата. Не й подражавай. Само я следвай.
• Всички, които са били преди нас, са все още с нас, независимо дали ги помним.
• Не стъпвай в стъпките на умрелите. Те искат крачка встрани и напред.
• Родителите са живи паметници – стигат им поклон и букет цветя. След това всеки е сам със себе си.
• Всеки родител повтаря родителите си.
• Децата са бъдеще за себе си – за нас са само настояще.
• Опитвай се да мислиш като следващите.
• Децата са изживяли нашия живот преди да се родят.
• Не поучавай никого.
• Върху всички ни ще падне снегът на забравата. И ще поникнат кокичета.

Част ІІ: Дъжд

И да си искрен, никой няма да повярва. Затова, бъди…

Не се срамувай да се срамуваш.

Срамно е да си безсрамен.

Срамно е да си безцветен.

Позорно е да си безгласен.

Мълчанието е характер. Не всеки го притежава.

Мълчанието е мнение. Не всеки го има.

Мълчанието не е тактика, нито стратегия. То е позиция.

Пороят от думи дави преди всичко собствената ти същност.

Докато има дъжд, има и надежда.

Земята е зажадняла за човещина.

Защо с толкова трепет очакваш покълването? Сигурен ли си в това, което си посял?

Пролетните цветя не миришат. Те просто надвиват озона на зимата.

Пролетният дъжд мие лицето на вселената. Не и човешките деяния.

Приеми пролетната кал като манна небесна.

Не се опитвай да заринеш локвите на човешките постъпки. Остави ги на слънцето и времето.

Не мисли за помислите на хората – ще затънеш.

Съжалението е сантиментално убийство.

Некролозите са само информационен бюлетин.

Няма скръб, няма тъга, има болка.

Не сълзите, а дъждът, който свързва небето със земята, пречиства сърцето ти.

В сълзите не се образува дъга.

Застани надолу с главата си – така ще видиш как дъждът се качва към облаците.

Господ ли плаче с дъжда?

Да обичаш пролетта, не значи, че мразиш зимата.

Какво по-радостно от пресъхнала керемида под пороя!

Коварството на здравеца е в това, че е вечно зелено успокоение.

Не гради надежди, гради упование.

Упованието не е химера, то е къща.

Ако се уповаваш на Бог, не забравяй, че и той се уповава на теб.

Не разчитай на Бог, преди да си намерил себе си.

Бог е зависим от твоята вяра в него.

Изпълнявай Неговите десет заповеди плюс сто и десет твои. Лични.

Приемай светците като добри гости, които имат какво да ти кажат.

Не се съмнявай в Сатаната, съмнявай се в Ангела.

Не всяко падане е падение.

Луцифер значи „носещ светлина”.

Ангели са лястовичките, които още свиват гнезда под стрехите ни.

Светът оглуша от звука на вилици.

Не превръщай фотографиите-спомени в икони.

Не превръщай иконите във фотографии.

Да бъдеш монахиня, значи да се откажеш от себе си в името на егото.

Ти и егото ти сте две различни същности. Не го оставяй да надвие.

Съществувам, следователно мисля.

От доверяването до доверието има дълъг и мъчителен път.

Предаността на кучето е вярност, предаността на детето – доверие.

За да получиш вярност, трябва да гласуваш доверие.

Ревността е част от комплекса за малоценност.

Само Бог може да притежава някого. И то по негово желание. Истинското отдаване е винаги взаимно.

Красотата на любовта се разкрива не когато проникнеш в сърцето на другия, а в мозъка му.

Няма по-страшна пустиня от безразличните чаршафи на двойното легло.

Целувката е само въжен мост над пропастта на истинските отношения.

Направи така, че всяка вещ да ти говори за Другия.

Вярвай в невероятното.

„Докато смъртта ни раздели” е безсмислен шаблон – точно тя е

най-безсилна да раздели.

Когато любовта прерасне в обич, нищо не може да спре съвместното пътуване на душите.

За болката няма гроб.

Ароматът на вишневия цвят остава дълго след прецъфтяването му.

Преди да търсиш човек до себе си, намери го в себе си.

Загубата на обичания човек е като загуба на въздух.

Любовта е слепец, когото трябва да преведеш през джунглата на дните.

Никога не оголвай нервите си.

Пази дистанция дори от себе си.

Ръководи сърцето си.

Умът стига дотам, докъдето го пуснеш.

Разумът е овладян ум.

Няма безволие, има безхарактерност.

Вярата изисква воля.

Волята е безсилна без вяра.

Искрената вяра, независимо в какво, винаги е обагрена с цвета на кръвта.

Не чакай от Него повече, отколкото си Му дал.

Да се раздаваш нахалост като даваш на свинете кладенчова вода, значи бавно и мъчително да се самоубиваш.

Щадиш ли миговете, плащаш със себе си.

Остави се на времето да те прегърне.

Твоите години са твоите най-верни приятели.

Мисли за старостта като за дар, не като за милостиня.

Всяка възраст има своята зрялост.

И младостта може да бъде наказание.

Животът е сладко самоубийство.

Утрото не е по-мъдро от вечерта, а по-страхливо.

Няма ден без нощ.

Морето жадува за дъжд толкова, колкото и земята.

Стихиите се привличат, блатата – също.

Не се бой от небето, а от бездната в теб.

Не гледай откъде си тръгнал, а докъде си стигнал.

Мечтай според чергата си.

По-добре падаща звезда, отколкото паднала.

И укротените коне ги убиват.

Не обяздвай фантазията си, обязди желанията.

Сам – човек, който поставя себе си в центъра на света, а светът не го забелязва.

Само чрез другия можеш да откриеш кой си.

Да живееш само за себе си е противоестествено.

Децата не са твое продължение, те са твоето ново начало.

Дори и бебето не започва от нулата.

Както никой не избира родителите си, така никой не избира и децата си.

Забелязал ли си, че никой не забелязва никого?

Всеки мисли, че другите – това не е той.

Единствен и неповторим си не ти, а човекът, когото обичаш.

Любовният екстаз е религиозно изживяване. След него започва упражняването на религията. Щастлив е, който остава в нея.

Всяко зачатие с любов е ако не непорочно, то благословено.

Не забравяй, че човек е създал религията. Не обратното.

Изгревът е символ на надеждата, залезът – на сбъдването й.

Дъждовните капки са влюбени сестри. Бъди им брат.

Част ІІІ: Слънце*

За да оцениш малкото, трябва да познаваш многото.

Щастието може да се постигне, но не и да се осъзнае.

Истинското щастие е необяснимо.

Щастието ти се нуждае от теб. Помогни му.

Жегата, както и студът, е лъжовно време. Не се поддавай.

И златото е лъжовно. Не се поддавай.

Широко отворените очи са единственият верен поглед към света.

Житото не лъже.

Вгледай се в живота на житото. Не е ли и всяка твоя година постоянно повторение – от сеитба до вършитба?

Слънчогледът не е влюбен в Слънцето. Той само го следва.

Земният ни път е път към Слънцето. Докато изгорим.

Не отпъждай сянката си.

Понякога е по-добре да оставиш сянката ти да те води.

Не следвай съдбата си, а я гледай в очите.

Ти си само сянка на съдбата си.

Не плътта те изкушава, а самият живот.

Улови не вълната на любовта, а мъртвото й вълнение. Там е истината.

Вслушвай се в отражението в огледалото.

Ако ти не минеш през просото, то ще мине през теб.

Не свиквай. Привиквай.

Живей развълнуван.

Не пий извора. Чуй го.

Обичай залеза повече, защото той предвещава изгрев.

Луната е нощно слънце.

Падащите звезди отиват при спящото слънце.

Ангелите не плачат. Но не се и усмихват.

Не забравяй, че Утре ще бъде просто вчера вдругиден.

Годините могат да те направят по-мъдър, но по-умен – не.

Не можеш да надхитриш себе си.

Всеки от нас има своя миризма, с която се е родил и която го следва цял живот.

Любимият човек никога не мирише лошо.

Най-тежкото робство е робуването на собствения характер.

В основата на егоцентризма стои тъпотата.

Инатът е ненужно изхабена енергия.

Завистта е най-вредното късогледство.

Ревността е слепота.

Да си глупав не е наказуемо, но не е и безобидно.

Глупостта е заразителна.

И на глупавия не му е лесно.

Поставяй винаги Човека над Хората.

Душата не остарява, тя се уморява.

Най-страшните поражения на възрастта са когато похабява не тялото, а мисълта.

*ДЖУЛА: Сезоните на същността, Част І: Сняг,Част ІІ: Дъжд, Svobodata. сom, 19. 06. 2009, 14.07.2009

Следва: Част ІV – Вятър.

Boyan Obretenov Swiss Rhapsody

ШВЕЙЦАРСКА РАПСОДИЯ

Боян Обретенов

Слизаха майсторите от бухналите в зеленина и сняг планини, брадясали бяха майсторите от майсторлък и от бездействие, носеха занаята под сърцата си, мистриите им - негалени ръце, там горе всички са майстори, няма на кого какво да направиш, само можеш, можеш, можеш, сега слизаха с моженето си, стари майстори, млади, без възраст, вторачени в нищото пред себе си, а щом спряха, видяха, че са на още по-високо отпреди, няма и няма ниско, равно, просторно, някой трябва да го направи.

камъче

съкровище

в дъното

на всяка

длан

човешка

оче

зелено

чака

да го

припознаеш

сляп

вървиш

очето

гледа

не е

за всеки

не е

за всеки

бреме

е това

но и твой

спасител

дланта

човешка

иска

нож

секира

чук

не може

камъчето

мъничко

да пази

не може

и да го разбира

осмисли ли го

осмислена

ще е и тя

светлина

обаче трябва

дланта човешка

е тъмница

в дъното й

линията

на смъртта

гнезда

змийски

гняв

стръв

ненаситност

в дъното

на тази длан

езици

двуостри

съскат

за убийство

за грабеж

за власт

дърпат

свиват

и разпускат

машинката

човешка

мазоли няма

само

кървави петна

избили

от жадната

за още

и още

кръв

прогонена

затуй

от рая

превърнала се

в ад

за себе си

за твореца

и всяко

творение

да има

да прибира

да притежава

нима

насищане

няма

само

малко

топлинка

само

малко

светлинка

и ще започне

да се умножава

съкровището

в пещерите

на дланта

но вяра

трябва

в него

не в чудеса

не в небеса

в мъничкото

камъче

на майсторлъка

вложи

сърцето си

сънищата

и мечтите

едва тогаз

приказвай

за съдба

предначертание

и орис

едва тогаз

роптай

но няма

пред кого

това е

свободата

да няма

друг

виновен

освен теб

Стигнаха майсторите до големи води, прозрачни, тихи и гладки, като детски очи, пръснати по цялата онази земя, дълбоки и богати на живот, но без сол, нямаше сол там, нито във водата, нито в земята, трябваше да ползват солта на кръвта си.

не искай от бога

не искай от царя

не искай от земята

водата и слънцето

искай от себе си

и дай го на себе си

в тебе превърни се

само ти бъди

така крачи крачи крачи

назад няма нищо

напред не се знае

само количката

на днешния ден

зее пред теб и пита

за още слама тор и пръст

камъни няма

камъни няма

един поне да се опреш

един на ъгъл да го сложиш

да му възложиш

въжделение някакво

надежда

упование

а ако е кух

да ти послужи за утеха

или оправдание

камък един

да напишеш

на него скрижали

но няма го няма го

и заповеди няма

бог тази земя не знае

бог тази земя не вижда

кому да заповяда

ти кому да заповядаш

или да се подчиниш

вървиш

и всяка твоя стъпка

става правило закон и норма

в които после стъпваш ти

пак ти и само ти

защото други стъпки няма

други стъпки няма

Тогава майсторите наближиха жените, жените стояха приведени и чакаха вятъра на семената, всеки си избра жена и никой не пожела жената на другия, защото всички жени бяха еднакви, с искрящи усмивки и студени очи, завряла беше утробата им и трябваше да произведе плод, започна да се пълни безплодната земя с хилядите води, които няма какво да напояват, с човешки племена, всичките с искрящи усмивки и студени очи, студено бе навън, топло бе вътре в тях и пазеха топлото за себе си.

един едничък път

обичам те

и после

цял живот

ще го повтаряш

друга дума

няма

а първата

се изпарява

превръща се

в лек дим

но и във воденичен камък

тежи ти

като данък

дълг

повинност

не я издумвай

иконата й

да стои

в най-скътаното кътче

на твоето сърце

не се кълни

не се кълни

бе заповядал той

послушай го

обичай

с нерви

с мускули

и кръв

обичай

с действие

или бездействие

обичай

с жест

ласка

и подаръци

обичай

както спиш

и както дишаш

в делник

в празник

на свечеряване

разсъмване

и в белотата

на деня

обичай

с труд

с творене

и извайване

свят изгради

от тази обич

вкопай я

във земята

морето укроти

и обладай

звездите с нея

но думата

недей издумва

кънти

кънти

кънти

на кухо

Когато жените на майсторите раждаха, те пищяха и виеха, без да издадат глас и бебетата проплакваха без глас, а майсторите се тупаха по раменете, викаха и пееха също без глас, всичко ставаше беззвучно, само устите се отваряха и затваряха като на доверчиви пилета човките.

колко тръби в ушите ви да забия за да ме чуете

колко тротил да взривя за да ме видите

колко воня да излъча за да ме усетите

колко думи да избълвам за да ме разберете

шум ви трябва нали за общуване

шумът заместител на всеки контакт

езикът чрез който нищо не си казвате

докосването което не се усеща

не оставя следа нито последствия

всекидневие по повърхността

приплъзване подхлъзване

приплъзване подхлъзване

а същността отваря паст

и зее окървавеното й гърло

без език без ларинкс и трахея

кой и кога я оперира не знам

не ми се рови в стари кофи

изтръгната е същността от нашите усти

и само шум остана там

каква прокоба ни прокоби

каква ли орис ни ориса

та не се виждаме чуваме разбираме

човеци от мъгла и айсберги без върхове

беззвучно шия ми подай и устните и раменете

мълчи за да не чуе махалата

мълчи защото ще се понесе мълвата

като кораб без весла плувай в есента на нашите чувства

и прави каквото искаш и прави каквото знаеш

ти имаш право на това аз имам право на това

защо е нужен глас защо е нужен знак

та той ни сътвори и никой не го чу

без гръм без тътен без камбанен звън

така сега да сътворяваме и ние своя ден

безгласно и беззвучно без вик и показ

с една сълза в очите само

изгаряща пронизваща творяща

като родилна болка

После майсторите започнаха да строят, а къщите им приличаха на бебешки шапчици, защото всяка от тях бе знак на новорождение и приютяваше не хора, а надежди и беше дом на бъдеще, което трябва още утре да е настояще, и църквите им бяха като къщите, не храмове на необятно и невидимо, а на вяра тук, сега, завинаги, така заселиха в историята си вчера, днес и утре и започанаха да ги употребяват, без да тревожат небето, нито върховете на къщите им, нито кръстовете на църквите им го докосваха, оставяха го на мира и то им се усмихваше.

в земята се вслушах мълчи

в скалите се вслушах мълчаха

мълчаха горите блатата реките,

лисичка пресече пътеката в пълно мълчание

и някакви птици летяха без звук

а музика се ронеше навсякъде

и беше пълно с трели с шепот и акорди

неземна музика обгръщаше света

и изведнъж видях

и изведнъж разбрах

небето бе това

ни купол

нито похлупак

небе без серафими

небе без Саваот

без дъно и предели

без догми и канони

изригнало като душа

в която приютява се светът

и хорските души

се разговарят на ти с нея

във всеки облак виждаш

най-ближния ти образ

във всяка синя шир

простора на мечтите си

и ласкав гняв

в предупреждението на смрачаването

саван от доброта

от добронамереност

и доброжелание

душата ти е там

там горе

бездънна необхватна упорита

неизтребима вечна

навъсена усмихната капризна

но твоя твоя твоя

това ти трябва

за да легнеш

спокоен и гол под савана

да се завиеш със залеза

и да сънуваш облаците му

на две земи живееш

едната е небесна

Дойде неизбежно двубоят на майсторите с водата, тя не беше нито кротка, ни послушна, следваше свои закони и от време на време връхлетяваше майсторите и отнемаше живота на много от тях, на жените и децата им, после се отдръпваше и ставаше отново милувка за очите им, затова майсторите решиха да не я подчиняват, понеже и тя не ги подчиняваше, а само си следваше циклите, майсторите си укрепиха укрепленията, закрепостиха си крепостите и протегнаха ръка към водата, както я бяха протегнали към земята и небето.

кой даде направлението на живота ми

вкара го в едно а после в друго в трето русло

прехвърли го от водопади във блата

от гьолове в океани и от покой в бури

удавник бях в неукротимите въртопи

удавник неудачен непотъващ

обречен на живот с клеймо на шията живей

оформях ваех този мой живот

като дете повярвал че го имам

че мога да го водя и насочвам

и дишах смрад наместо въздух

и гълтах кал като вода от ручей

с лъжи заблуди и илюзии затъпквах хоризонта

уверен в собствената воля

в мищците си и в ума си

война му обявих за гушата го хванах

и виках мой си ще те овладея

а той пристига като полъх от гората

бриз морски или мараня в полята

звезда като Онази но за всекиго от нас

дошла е с тебе с теб и ще си иде

едничък сън във вечността

без втори шанс без повторение

зарадвай му се не като на притежание

а като на добър дори не строг баща

като на ласкава и топла майка

отдай главата си изгаряща от мисли

разкъсваното от посоки и желания сърце

бушувашата кръв застиващата кръв

прелей се целия във него и предай се

така ще чуеш мъдрите повели

ще разгадаеш непонятните му стъпки

ще се домогнеш някъде до същността

и ще прозреш сърцевината

само такъв е пътят към покоя

обхванал ладията сред бушуващи вълни

след пристъпа на отчаянието

единственият сноп от светлина

в неизбродимата тъма на времето преди и после

повярвай в жребия в съдбата в начертанието

те имат мисия и смисъл ти си изпълнител

актьор но влюбен в своята роля

не може никой да ти я отнеме

не може и да те замести

не ти ли стига че се пада само на теб сред милиарди

обречени един на друг се прегърнете във съдбовен възел

животът тази неизбежна смърт

и неговия пръв убиец ти

палачи няма

х х х

DА CAPO AL FINE

и пак

и пак

в началото

и пак

и пак

до края

Сизиф

е всеки тук

Сизиф

блажен

а не прокълнат

избрал

сам

тази

дейност

уверен

в смисъла

на назначението

върти се

колелото

и всеки

кръг

е стар

и всеки

кръг

е нов

познатото

е изненада

изненадата

е навик

пътувай

мравчице

напред

пътувай

мравчице

назад

влачи

нагоре

и надолу

семена

и плодове

засявай

и засипвай

губи

и печели

отново

и отново

това е

твоят

смисъл

реколтата

е без значение

защо ти е света

щом имаш

тоз мравуняк

по-необхватен

от вселена

Тъй до ден днешен живеят майсторите, работят, множат се и лягат под малки камъчета, на които са изписани имената и занятията им, говорят на различни езици, но се обозначават с едно име, всеки се грижи за своя двор и не надзърта в чуждия, всички заедно пазят общия си двор и нито поглеждат в съседните, нито искат някой да поглежда в техния, а кравите, конете и зайците танцуват край тях с навирени към слънцето муцуни и въздават Богу хвала.

Амин.

Boyan Obretenov Poems 1

КОСИЛ И ЕМИГРАС

(БЛАГОДАРЯ ТИ)- втори хит

В каледоскоп от бели рози

але хоп

гмуркачи зъбери изваждат.

Над планината бляскат морски чайки.

Крака с крила летят сами

от дълъг път загряли.

Зелена мента, ена мента ена мента

Зави пътеката и клоните разклати

от шпорите искри

обувките вървят сами-

слугите на краката.

Червена кръв

животът продължава

Макар и сам на път

Животът става.

Благодаря ти! До тогава.

ПРОСТИ – първи хит

Самотни охлюви

оставят хладни следи.

Върху сивите камъни

с теб сме сами.

Бледи са хората.

Зелена си ти.

Дъждът ни опръска

НО ЖАДНИ ОСТАНАХМЕ

УЛИЦАТА ОТ ДОМА ТИ

ВОДИ КЪМ ПЛАНИНАТА

КОКА КОЛА.КОКА КОЛА

ЧАЙ С БОЯ

Много са вещите,

но ти извини.

На карти ти гледах

и не разбрах

що за човек си

прости, не видях.

Припев!!

Чаша ми даваш

от нея отпих.

Бледи са хората. Зелена си ти.

Върху сивите камъни

с теб сме сами.

Моля, прости!

ОТПАДНАЛИ ЧАСТИ ОТ ПРОСТИ

Ти ми даде чашата.

Аз отпих от нея

Зелено. Зелено.

Улицата от твоя дом

води към планината.

Жадна съм.

Кока кола. Кока кола.

Прости ми или извинявай.

Прости ми или извини.

Пр. Чаша ми да даваш

от нея отпих

със скъсани гащи

моля, прости!

ЛЮБОВНО

Обичам те, любими!

Обичам сивата ти наглост.

Харесвам те,

без да те харесвам.

На хрътка ми приличаш

или кон.